Къде си, младост моя

28 jun 2014, 11:32

Poesía

490 0 1

Тридесетте детството заличиха,

минавайки нехайно тези години,

но времената сега се промениха

и оставиха в спомена петна сини.

Къде изчезна, младост моя стара,

събуждайки ме в заран още първа,

сега и мечтите вече са на кантара,

опитвайки залудо сбъдване тепърва.

Получих нежеланата контрадикция,

друго мечтаеше малкото дете в мен,

искам всичко това да е една фикция

и да се събудя в живот променен.

Къде си, младост моя невъзвратима,

защо остави живота ми да отмине,

защо къщата ми скромна, незаменима

да пита: – Кога ще си дойдеш, сине?...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.