28 июн. 2014 г., 11:32

Къде си, младост моя 

  Поэзия
527 0 1

Тридесетте детството заличиха,

минавайки нехайно тези години,

но времената сега се промениха

и оставиха в спомена петна сини.

 

Къде изчезна, младост моя стара,

събуждайки ме в заран още първа,

сега и мечтите вече са на кантара,

опитвайки залудо сбъдване тепърва.

 

Получих нежеланата контрадикция,

друго мечтаеше малкото дете в мен,

искам всичко това да е една фикция

и да се събудя в живот променен.

 

Къде си, младост моя невъзвратима,

защо остави живота ми да отмине,

защо къщата ми скромна, незаменима

да пита: – Кога ще си дойдеш, сине?...

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Къде си, младост моя невъзвратима,

    защо остави живота ми да отмине,

    защо къщата ми скромна, незаменима

    да пита: – Кога ще си дойдеш, сине?..."
    -----------------------------------------------------------
    Силно въздействащ, оригинален и много актуален стих,
    сътворен с много искреност и автентичен реализъм,
    с чувство на болка и безсилие пред съвременната ни
    действителност, такава каквато е, без маска и грим...
    ПОЗДРАВИ!
Предложения
: ??:??