Къде си, младост моя
Тридесетте детството заличиха,
минавайки нехайно тези години,
но времената сега се промениха
и оставиха в спомена петна сини.
Къде изчезна, младост моя стара,
събуждайки ме в заран още първа,
сега и мечтите вече са на кантара,
опитвайки залудо сбъдване тепърва.
Получих нежеланата контрадикция,
друго мечтаеше малкото дете в мен,
искам всичко това да е една фикция
и да се събудя в живот променен.
Къде си, младост моя невъзвратима,
защо остави живота ми да отмине,
защо къщата ми скромна, незаменима
да пита: – Кога ще си дойдеш, сине?...
© Никица Христов All rights reserved.
