Jun 28, 2014, 11:32 AM

Къде си, младост моя 

  Poetry
529 0 1

Тридесетте детството заличиха,

минавайки нехайно тези години,

но времената сега се промениха

и оставиха в спомена петна сини.

 

Къде изчезна, младост моя стара,

събуждайки ме в заран още първа,

сега и мечтите вече са на кантара,

опитвайки залудо сбъдване тепърва.

 

Получих нежеланата контрадикция,

друго мечтаеше малкото дете в мен,

искам всичко това да е една фикция

и да се събудя в живот променен.

 

Къде си, младост моя невъзвратима,

защо остави живота ми да отмине,

защо къщата ми скромна, незаменима

да пита: – Кога ще си дойдеш, сине?...

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "Къде си, младост моя невъзвратима,

    защо остави живота ми да отмине,

    защо къщата ми скромна, незаменима

    да пита: – Кога ще си дойдеш, сине?..."
    -----------------------------------------------------------
    Силно въздействащ, оригинален и много актуален стих,
    сътворен с много искреност и автентичен реализъм,
    с чувство на болка и безсилие пред съвременната ни
    действителност, такава каквато е, без маска и грим...
    ПОЗДРАВИ!
Random works
: ??:??