Къде си Сняг?
Остана ли поне за малко на върха
от теб – храна студена за поточета пенливи?
На този бряг за да докоснеш вечността,
от теб да пият корените жадни
на анемонии и на малини диви.
Януари е.
Дванайсти. Но блести
отново слънцето Тракийско над площада!
Светът е тук!
И във очакване трепти
да загори Изкуството като сигнална клада.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.