Къде си, свобода?
Толкова чакана и винаги жадувана.
Иди си, самота -
понякога нужна, но никога бленувана.
Вечно търся красотата,
все на миналото съм във плен,
кога ли ще достигна до мечтата -
радостта, че жива съм в този ден?
А самотата здраво сраснала с душата
към тъжни спомени ме връща и обрича.
Пусни ме, самота, върни ми свободата,
свободата да мечтая и обичам.