Къде си, свобода?

Poetry » Other

714 0 0

Къде си, свобода?

Толкова чакана и винаги жадувана.

Иди си, самота -

понякога нужна, но никога бленувана.

Вечно търся красотата,

все на миналото съм във плен,

кога ли ще достигна до мечтата -

радостта, че жива съм в този ден?

А самотата здраво сраснала с душата

към тъжни спомени ме връща и обрича.

Пусни ме, самота, върни ми свободата,

свободата да мечтая и обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0