Къде си, свобода?

Poetry » Other

710 0 0

Къде си, свобода?

Толкова чакана и винаги жадувана.

Иди си, самота -

понякога нужна, но никога бленувана.

Вечно търся красотата,

все на миналото съм във плен,

кога ли ще достигна до мечтата -

радостта, че жива съм в този ден?

А самотата здраво сраснала с душата

към тъжни спомени ме връща и обрича.

Пусни ме, самота, върни ми свободата,

свободата да мечтая и обичам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0