15.04.2010 г., 21:57

Къде си, свобода?

709 0 0

Къде си, свобода?

Толкова чакана и винаги жадувана.

Иди си, самота -

понякога нужна, но никога бленувана.

 

Вечно търся красотата,

все на миналото съм във плен,

кога ли ще достигна до мечтата -

радостта, че жива съм в този ден?

 

А самотата здраво сраснала с душата

към тъжни спомени ме връща и обрича.

Пусни ме, самота, върни ми свободата,

свободата да мечтая и обичам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Силвия Кирякова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...