Мрак душата ми обзема, цигара запалена гори, защо страха не мога да приема, защо лудостта във мен цари? Но... лудост ли е да обичаш, гол към себе си да тичаш, ярка тъмнина да ме облива, умът ми моя да открива... И не мога чувствата си да разкрия, страхът от тази болка е познат, навярно лудостта във мен ще скрия, като заблуден се блъскам в моя свят...