Мисля си така:

Защо си толкова далеч сега?!

Защо те няма, няма те до мен

Не усещам топлина, а само студенина,

която се поражда от мисълта,

че в мрака няма да се появиш сега,

да се появиш и да ме прегърнеш,

да прегърнеш това ледено тяло,

което жадува да се слее с твоето и да станат едно цяло,

да се топлят едно в друго до сутринта докато слънцето изгрява,

да се топлят ЗАВИНАГИ!!!!

Липсата ти ме кара да се чувствам тъжна, празна, като лед студена,

но знай, че ти си в моето сърце

и това поражда в мен щастие.

Всяка частица от моето сърчице принадлежи на теб, мое малко, сладко бебенце.

Бебето, което аз обичам, копнея и за него аз живея, живея и се боря.

Някой ден то ще бъде до мен,

ще усещам неговата ласка, нежна прегръдка и сладката целувка.

И тогава аз ще бъда най-щастлива на света!