Мисля си така:
Защо си толкова далеч сега?!
Защо те няма, няма те до мен
Не усещам топлина, а само студенина,
която се поражда от мисълта,
че в мрака няма да се появиш сега,
да се появиш и да ме прегърнеш,
да прегърнеш това ледено тяло,
което жадува да се слее с твоето и да станат едно цяло,
да се топлят едно в друго до сутринта докато слънцето изгрява,
да се топлят ЗАВИНАГИ!!!!
Липсата ти ме кара да се чувствам тъжна, празна, като лед студена, ...