20 feb 2021, 17:41

" Къде си вярна ти любов народна! "*

  Poesía » Civil
489 1 4

" Къде си вярна ти любов народна! "


Защо заспала дремеш в земната утроба,
нали  умряха за да бъдеш днес свободна!
Оковите захвърлихме с финес във гроба,
развяхме знамена и вдигнахме глава покорна!

Уж свободни сме, а пак мълчиме като  роб
и по стъпките вековни търсим благослова!
Псуваме и плачем, глава обръщаме към Бог,
чакаме за чудо, за някаква метаморфоза!

Кръвта им още непопила във земята родна,
забравата покри, героите под черна роба!
Днес силните пируват за любовта народна,
опиянени, потънали във своята угода.

А ти мълчиш любов народна - тъй уморена
потънала в борба за залъка пореден!
Кръвта във вените безропотно е укротена,
а тялото превърнато във хляб обреден!
_______________________________________

* - Добри Чинтулов



 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Иржи! Наистина ми е болно, за народа ни, за ширещата се бедност, за мълчанието...
  • Звучи като зов към "заспалия" народ, Роси! На празниците- пак добре, че си спомнят, но през обикновените дни ...водят битка с несигурното си битие- безработица, болести, престъпления от всякакво естество....А и лидери вече не се раждат! Чудесен ти е стихът! Адмирации!
  • Благодаря, Миг31, че я отрази! За съжаление се сещаме за героите си, само на определени дати! А Свободата винаги сме я чакали на тепсия!
  • Забравяме че за вярна Любов народна " .. трябва твърдост , кураж постоянство, че страхът е подлост , гордостта пиянство..." ! Благодаря Роси за тази творба!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...