" Къде си вярна ти любов народна! "*
" Къде си вярна ти любов народна! "
Защо заспала дремеш в земната утроба,
нали умряха за да бъдеш днес свободна!
Оковите захвърлихме с финес във гроба,
развяхме знамена и вдигнахме глава покорна!
Уж свободни сме, а пак мълчиме като роб
и по стъпките вековни търсим благослова!
Псуваме и плачем, глава обръщаме към Бог,
чакаме за чудо, за някаква метаморфоза!
Кръвта им още непопила във земята родна,
забравата покри, героите под черна роба!
Днес силните пируват за любовта народна,
опиянени, потънали във своята угода.
А ти мълчиш любов народна - тъй уморена
потънала в борба за залъка пореден!
Кръвта във вените безропотно е укротена,
а тялото превърнато във хляб обреден!
_______________________________________
* - Добри Чинтулов
© Росица Димова All rights reserved.
