Gavrail45 (Гавраил Йосифов)
308 8117
26 feb 2016, 7:41

Къде сте 

  Poesía » De amor
297 0 4

Чувам шум от крила

              но няма ги, те отлетяха

Усещам морския бриз

              но няма го, ледове го сковаха

Далеч хоризонта, оранжев и чист

              няма го, ветрове го прибраха

Гори ме дъхът ти, обсебващ, ухаещ

              къде ли изчезна в душевния хаос

Ръцете ми търсят тръпнещо тяло

              но студ ги сковава, всичко е бяло 

 Което обичах, живота открадна

              на друг ли го даде, от мене премахна

  сянка съм вече, втъкан в Нищетата

              където да тръгна, пред мен е Бездната 

© Гавраил Йосифов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Важното е да изпитваме любов, та дори и понякога да боли! Хубав стих!!!
  • Младене,благодаря за насърчителния коментар.Древните философи с малко думи са казвали много.Желая ти спокойни почивни дни!
    Анастасия,много ценя твоите думи!
    Еси,добронамерена си.Благодаря!
    Белла,
    ако знаех този виц,нямаше да се терзая,а веднага щях да отида на старозагорския пазар.
    Високо оцених съвета ти.
    Уха...!Вече напускам Бездната.
  • "Сън на сянка е човекът!" /Пиндар - преди 2500г./. Чудесна творба, Гавраиле, написана в твоя лаконичен и неподражаем стил!
Propuestas
: ??:??