8 feb 2016, 18:08

Къде в кой

  Poesía » Otra
444 0 3

Облечени в старите си дрехи,

така ли все ще ни върви?

От нищо вече нямаме утехи,

в сърцата болката ще ни кърви.

Знам ли вече как да го наричам?

Гавра с хората в собствената им страна.

В кой, кажете честно, да се вричам?

В джоба няма и стотинка за храна.

Стига вече плахо да надничам,

нали това е родната страна.

В стари дрехи! На нищо не приличам.

Къде? В кой да търся Аз, кажете ми вина?

                                  В.Й.05.02.2016г.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васил Йотов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви!
  • Повтарям, вината е колективна, Василе и в това е най-трагичното. Защото целият български народ следва да бъде обесен на едно голямо колективно бесило срещу образа на Апостола. Има още една възможност - да се възползваме от проектодисертацията на мой приятел, чието заглавие е: Определяне минималните размери на трапа: а) в който следва да бъде закопана българската нация; б) цялото човечество. Поздравление за гражданската позиция! П.П. И една препоръка: по-добре ми звучи от ритъмна гледна точка и не само:
    "Гавра с хора в собствената им страна."
  • Къде? ... Харесах!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...