Облечени в старите си дрехи,
така ли все ще ни върви?
От нищо вече нямаме утехи,
в сърцата болката ще ни кърви.
Знам ли вече как да го наричам?
Гавра с хората в собствената им страна.
В кой, кажете честно, да се вричам?
В джоба няма и стотинка за храна.
Стига вече плахо да надничам,
нали това е родната страна.
В стари дрехи! На нищо не приличам.
Къде? В кой да търся Аз, кажете ми вина? ...