8 февр. 2016 г., 18:08

Къде в кой

443 0 3

Облечени в старите си дрехи,

така ли все ще ни върви?

От нищо вече нямаме утехи,

в сърцата болката ще ни кърви.

Знам ли вече как да го наричам?

Гавра с хората в собствената им страна.

В кой, кажете честно, да се вричам?

В джоба няма и стотинка за храна.

Стига вече плахо да надничам,

нали това е родната страна.

В стари дрехи! На нищо не приличам.

Къде? В кой да търся Аз, кажете ми вина?

                                  В.Й.05.02.2016г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васил Йотов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви!
  • Повтарям, вината е колективна, Василе и в това е най-трагичното. Защото целият български народ следва да бъде обесен на едно голямо колективно бесило срещу образа на Апостола. Има още една възможност - да се възползваме от проектодисертацията на мой приятел, чието заглавие е: Определяне минималните размери на трапа: а) в който следва да бъде закопана българската нация; б) цялото човечество. Поздравление за гражданската позиция! П.П. И една препоръка: по-добре ми звучи от ритъмна гледна точка и не само:
    "Гавра с хора в собствената им страна."
  • Къде? ... Харесах!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...