20 may 2021, 10:48

Къде зимуват раците

  Poesía
1.7K 0 2

 

Къде зимуват раците? Не зная!
Не искам и да зная за това.
Светът е пумпал, искам да мечтая,
а не да ми налагат правила. 

 

И раците обичат топло лято
и крачат смело, въпреки назад.
Крачката е цел, стремеж и дело.
Морето е живот, не малък град. 

 

А раците, усетят ли студено,
на място като камъка стоят.
Сравнението тук е опростено
в сложния от чувства морски свят. 

 

Уж лято е, а мен ми е студено,
чрез спомените връщам се назад.
Рачешки се чувствам, а до мене,
камъни се движат и мълчат. 

 

Очаквам някой с глас да проговори,
но липсва нещо в хорската душа...
Къде зимуват раците не споря,
но зная, че жадуват топлина. 

 


 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Копнежно и красиво!
  • Ах, как жадуват човешка топлина
    и в тъмното до рамо да се сгушат...
    да забравят всяко чувство за вина
    и нежни звуци сънено да слушат...
    ...
    опит за поетичен отговор... Поздрав!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...