12 jun 2018, 23:55

Къделята на Бога

442 0 3

И още с идването на земята,

той- Господ- връчва ни една къделя.

От нея- богодадена и свята,

предем от понеделник до неделя.

 

Къделята с потайности е пълна

и тя се различава по произход.

Дали от лен, памук или от вълна

решава тя житейския ни изход.

 

Късметът е къделя да се случи

и да предем на хубавата нишка.

Или конецът лошо да се суче

и да се къса с тежката въздишка.

 

Но с вързване конеца си на възел,

ще си навием прежда на вретено.

И ще градим житейския си пъзел

със греховете ни докрай платено.

 

Но свърши ли къделята на Бога

и свършва ни живота безвъзвратно.

Играта ни е, друже, толкоз строга,

че няма шанс за връщане обратно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "че няма шанс за връщане обратно." – Така е!
    Библията е категорична: "И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд" (Евреите 9,27).

    Хубава и творческа вечер, Никола!
  • Благодаря! Поздрави от мен и бъди!
  • Благодаря, Влад! Желая ти хубав ден!
    Пиши, за да бъдеш!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....