Където няма нужда да мълчим и всъщност не е нужно да говорим. Оттам си тръгвам все по-ничия и въпреки това до болка твоя. Където е неистов всеки миг и тлее нераздадената нежност, и всеки звук е сянката на вик, протегнат към изгубена надежда. Където тежък кръг е очертан и в него се завърта като жажда вселенски глад - да мога да ти дам от себе си, а не да се разказвам. Където всяка стъпка е по жар, но никоя не може да пречисти. Не стига за молитва тишина, отронена от нечии зеници. Където пада първата сълза над името ти, писано със въглен. Оттам след стогодишна самота и следващият път ще тръгнем...
Аз бих го написала"- да мога да ти дам от себе си, а не да те открадвам"!И щях да бъда цялата себе си!
Но твоето "разказвам" е точно на мястото си, там където е края, и започва началото!
Аплодисменти!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
над името ти, писано със въглен.
Оттам след стогодишна самота
и следващият път ще тръгнем...
Силен стих!