Където птиците летят спокойни

Poesía » De amor

944 0 3

над тихите привечерни води,

пред залеза в ята безбройни,

води ме там, води!

Далече вече съм готов да ида

всред пустош чужда и гори,

докрай – душата си да видя…

Гори ме там, гори!

И без предел сърцето ми е пълно

със слънце, вяра и покой;

с любов, готова да покълне…

Но кой обича ме, но кой?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

djudjii (Жанет Велкова)

Дали те чака някъде? Навярно...
Дали те търси също като теб...
Когато я очакваш най- най- малко
ще спре на твоят праг отпред.

Тогава ще покълне ( вярвай ) тази
любов, в сърцето дето пазиш.

2013-02-20T10:28:57+02:00
radiola (Рада Димова)

Докосна ме и ми хареса,дори много!!!

2013-02-17T13:17:05+02:00
toxin (Таня Донова)

Стегната форма и ясен изказ! Добро стихотворение се е получило!

2013-02-17T12:10:12+02:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0