Където птиците летят спокойни

Poesía » De amor

949 0 3

над тихите привечерни води,

пред залеза в ята безбройни,

води ме там, води!

Далече вече съм готов да ида

всред пустош чужда и гори,

докрай – душата си да видя…

Гори ме там, гори!

И без предел сърцето ми е пълно

със слънце, вяра и покой;

с любов, готова да покълне…

Но кой обича ме, но кой?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

djudjii (Жанет Велкова)

Дали те чака някъде? Навярно...
Дали те търси също като теб...
Когато я очакваш най- най- малко
ще спре на твоят праг отпред.

Тогава ще покълне ( вярвай ) тази
любов, в сърцето дето пазиш.

2013-02-20T10:28:57+02:00
radiola (Рада Димова)

Докосна ме и ми хареса,дори много!!!

2013-02-17T13:17:05+02:00
toxin (Таня Донова)

Стегната форма и ясен изказ! Добро стихотворение се е получило!

2013-02-17T12:10:12+02:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0