Където птиците летят спокойни
Където птиците летят спокойни
Където птиците летят спокойни
над тихите привечерни води,
пред залеза в ята безбройни,
води ме там, води!
Далече вече съм готов да ида
всред пустош чужда и гори,
докрай – душата си да видя…
Гори ме там, гори!
И без предел сърцето ми е пълно
със слънце, вяра и покой;
с любов, готова да покълне…
Но кой обича ме, но кой?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
