Къдрав капиляр

(на Валя)

Сериозно свързани на възел

Те не знаят що е мързел

И затова са се оплели

Защото действат мърдат и са те живели

Тези два три капиляра…

Защо ли все ги пръска сяра 

Понякога по тез тръби

Тече мътилка… и душа скърби

Задръстват се с съмнения

Неясни бъдещи видения

И спомени ги все горят

Кипят 

Боде ги лъскава игла

Шивач отвътре на игра

Плете Затваря И зашива.

С конец от болка мъртво жива 

Тя обаче има

Ножица – трепери в зима

Във ръчичка детска и невинна

Която граби с шепи пълни

Живот и страст лавинна

И срязва смело и умело

Конеца дърпащ към опело

Не ще се хваща на въдица отново

Защото знае – не е свършило не е готово.

Тя е Валентина

Мъничка като подземна мина

Избухва рядко ала мощно

Когато сълзи атакуват нощно

Сърцето ù е тъй безкрайно

Със ниши пълно свитъци – потайно 

И капиляри вени разклоняват

По цяло тяло подслоняват

Емоции жарки като лава

И Вале моля те недей остава

Във дупка пълна с непукизъм

Та ти паралел с живизъм 

Безразличието е цинизъм

Не ти е нужен реализъм 

А ти си просто идеална

Изключвам реалността тъй кална

Идеален идеалист

Излезнал от писателския лист

За кървав капиляр

Времето е иманяр

Запушвай раните със тапа 

Душичката ти нека лапа

Чувствителните чувства пак

Сега преди и след с черпак 

Разплитай кръстове от вени

Премахвай хаосове разполовени

На вълни и на спирали

В ДНК-то ти са все играли

Приказните животинки

Гонят режещи гадинки

С вихри Хитри Стари снимки 

Ти си Валя На сърцето цар 

Ти си къдрав капиляр