Къдрав капиляр
(на Валя)
Сериозно свързани на възел
Те не знаят що е мързел
И затова са се оплели
Защото действат мърдат и са те живели
Тези два три капиляра…
Защо ли все ги пръска сяра
Понякога по тез тръби
Тече мътилка… и душа скърби
Задръстват се с съмнения
Неясни бъдещи видения
И спомени ги все горят
Кипят
Боде ги лъскава игла
Шивач отвътре на игра
Плете Затваря И зашива.
С конец от болка мъртво жива
Тя обаче има
Ножица – трепери в зима
Във ръчичка детска и невинна
Която граби с шепи пълни
Живот и страст лавинна
И срязва смело и умело
Конеца дърпащ към опело
Не ще се хваща на въдица отново
Защото знае – не е свършило не е готово.
Тя е Валентина
Мъничка като подземна мина
Избухва рядко ала мощно
Когато сълзи атакуват нощно
Сърцето ù е тъй безкрайно
Със ниши пълно свитъци – потайно
И капиляри вени разклоняват
По цяло тяло подслоняват
Емоции жарки като лава
И Вале моля те недей остава
Във дупка пълна с непукизъм
Та ти паралел с живизъм
Безразличието е цинизъм
Не ти е нужен реализъм
А ти си просто идеална
Изключвам реалността тъй кална
Идеален идеалист
Излезнал от писателския лист
За кървав капиляр
Времето е иманяр
Запушвай раните със тапа
Душичката ти нека лапа
Чувствителните чувства пак
Сега преди и след с черпак
Разплитай кръстове от вени
Премахвай хаосове разполовени
На вълни и на спирали
В ДНК-то ти са все играли
Приказните животинки
Гонят режещи гадинки
С вихри Хитри Стари снимки
Ти си Валя На сърцето цар
Ти си къдрав капиляр
© Y. Panda Всички права запазени