11 oct 2009, 20:54

Къдриците на сивия паваж 

  Poesía
579 0 2
Къдриците на сивия паваж
от вятъра на стъпките
се люшкат.
Видях - тролеят пребледня.
С вратите си изпсува шумно.
Усещам колко съм сама.
Детето ми си купи семки.
И чопли.
После - (искам малко време),
ще кажа нещо. Даже ще го плесна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Илиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??