Кълбо от земни страсти
Небето ляга в мойте длани
и то пред мене се смалява.
Луна и слънце се целуват
и ден във мене се вселява.
В искри очите се превръщат
и падат в шепите горещи.
Потъват те в небе смалено
и се разпалват, като свещи.
И стават те звезди пламтящи
в небе от шепи уловено.
А жадното сърце горещо
в любов е вече натопено.
И в шепи малката Вселена
душата цяла осветява.
Едно кълбо от земни страсти,
което дните оцветява.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
