Небето ляга в мойте длани
и то пред мене се смалява.
Луна и слънце се целуват
и ден във мене се вселява.
В искри очите се превръщат
и падат в шепите горещи.
Потъват те в небе смалено
и се разпалват, като свещи.
И стават те звезди пламтящи
в небе от шепи уловено.
А жадното сърце горещо
в любов е вече натопено.
И в шепи малката Вселена
душата цяла осветява.
Едно кълбо от земни страсти,
което дните оцветява.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
