vyatur13 (Елена)
209 1586
21 ago 2014, 17:27  

Кълвача 

  Poesía » Del paisaje
400 0 3

Кълвачо, стар приятел.

Другар в моята самота,

отново пееш своята песен

да не съм сама с мисълта.

 

Започваме на ново пак,

предадени отново,

в живота случва се така,

но ние вече знаем за това.

 

Ще бъдем заедно в гората,

със зайко, който тихо идва,

с котарака наш приятел

с Бети, куче вярно ни е то.

 

Сърничката до двора идва

и сякаш ни гостува,

но страх е и нея знам

на човека да се доверява.

 

А сега ела при мене,

тук трохички ти оставих,

че и утре пак да пееш,

за да не ми е тъй самотно.

 

 

 

 

© Елена Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря Ви, че сте ме прочели !
  • Самотен може да бъде само този, който не обича.
    А влюбеният има подкрепата на цялата природа.
    Добре си го усетила и показала, Лена.
  • Ти не си сама, щом ние сми с теб мила Лени, обичаме те ! Заслужаващ цялата любов на света!
Propuestas
: ??:??