Кълвача
Кълвачо, стар приятел.
Другар в моята самота,
отново пееш своята песен
да не съм сама с мисълта.
Започваме на ново пак,
предадени отново,
в живота случва се така,
но ние вече знаем за това.
Ще бъдем заедно в гората,
със зайко, който тихо идва,
с котарака наш приятел
с Бети, куче вярно ни е то.
Сърничката до двора идва
и сякаш ни гостува,
но страх е и нея знам
на човека да се доверява.
А сега ела при мене,
тук трохички ти оставих,
че и утре пак да пееш,
за да не ми е тъй самотно.
© Елена All rights reserved.
