Към Безкрая!...
Онази сълза солено чертае,
пътя
нагоре
към Рая!...
Цената една е. Щом мъдрост узнаем,
ближния
търсим
покаяни!...
Празни са утрини. Страх от докосване,
страх
от това
че си пит!...
А Бог е Онази Великата Костница,
родила
от сълзи
гранит!...
Празни са хората.Черно-назряли,
Оси
от скърби
дълбаят!...
Пълно е с обич. Непита и цяла,
тръгвам...
пред мен
е Безкрая!...
© Таня Георгиева Todos los derechos reservados
Аплодисменти Таня!