27.10.2008 г., 8:27

Към Безкрая!...

Поезия » Философска

1.2K 0 35

Към Безкрая!...

Онази сълза солено чертае,
пътя
нагоре
към Рая!...

Цената една е. Щом мъдрост узнаем,
ближния
търсим
покаяни!...

Празни са утрини. Страх от докосване,
страх
от това
че си пит!...

А Бог е Онази Великата Костница,
родила
от сълзи
гранит!...

Празни са хората.Черно-назряли,
Оси
от скърби
дълбаят!...

Пълно е с обич. Непита и цяла,
тръгвам...
пред мен
е Безкрая!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

despod (Гергана)

Страхотен стих!
Аплодисменти Таня!

2008-10-29T14:39:30+02:00
димитрова (Лилия Нейкова)

Невероятен стих!Поздрави!

2008-10-29T09:55:21+02:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Изваяла си невероятно красив стих!!!!

2008-10-28T19:35:03+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Пълно е с обич. Непита и цяла...няма как да не го цитирам и аз...
Браво...мила Таня...прекрасен стих...с обич за теб.

2008-10-28T11:27:10+02:00
valley888 (Вал Вълков)

Защото Аз съм началото и края на кръга.
Аз съм центъра на кръста.
Аз съм колелото на съдбата, а съдбата е само това, което ти искаш да бъде.
Аз съм вдъхновението.
Аз съм прозрението.
Аз съм път над бездната.
Аз съм великолепието на природата.
Аз съм силата.
Аз съм знанието.
Аз съм светлината на факела, която ще те преведа през мрака на лабиринта.
Докато откриеш себе си.
Аз не съм човек, нито бог, нито дърво, нито камък и едновременно Съм.
Моето име е Любов.
Пази секунда от мен в сърцето си.

2008-10-28T07:59:42+02:00