Oct 27, 2008, 8:27 AM

Към Безкрая!...

1.2K 0 35

         Към Безкрая!...


Онази сълза солено чертае,
пътя
нагоре
към Рая!...

Цената една е. Щом мъдрост узнаем,
ближния
търсим
покаяни!...

Празни са утрини. Страх от докосване,
страх
от това
че си пит!...

А Бог е Онази Великата Костница,
родила
от сълзи
гранит!...

Празни са хората.Черно-назряли,
Оси
от скърби
дълбаят!...

Пълно е с обич. Непита и цяла,
тръгвам...
пред мен
е Безкрая!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Страхотен стих!
    Аплодисменти Таня!
  • Невероятен стих!Поздрави!
  • Изваяла си невероятно красив стих!!!!
  • Пълно е с обич. Непита и цяла...няма как да не го цитирам и аз...
    Браво...мила Таня...прекрасен стих...с обич за теб.
  • Защото Аз съм началото и края на кръга.
    Аз съм центъра на кръста.
    Аз съм колелото на съдбата, а съдбата е само това, което ти искаш да бъде.
    Аз съм вдъхновението.
    Аз съм прозрението.
    Аз съм път над бездната.
    Аз съм великолепието на природата.
    Аз съм силата.
    Аз съм знанието.
    Аз съм светлината на факела, която ще те преведа през мрака на лабиринта.
    Докато откриеш себе си.
    Аз не съм човек, нито бог, нито дърво, нито камък и едновременно Съм.
    Моето име е Любов.
    Пази секунда от мен в сърцето си.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...