Виж я, Христо (Ботев),
виж, покорната рая
и от погнуса
в гроба обърни се.
Това ли е народът,
за който ти умря,
това ли е идеалът,
за който ти горя.
Тежка, брате, тежка
е нашата съдба.
Народ, изпаднал в нихилизъм,
отрекъл
уважение и морал.
Веч го няма онзи пламък
в сърцaтa ни туптял.
С.Т.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
