9 oct 2022, 9:32

Към читателя

  Poesía » Otra
957 2 0


Като прочетена, ненужна книга
сега се чувства моята душа.
Докато я четяха, имаше интрига.
Сега заглавието е "Самота".

Във страниците, толкова различни,
макар съвсем еднакви по формат
не ще намериш реплики излишни,
а чувства странни те ще ти дадат.

Четейки, музика ще чуваш.
Омайваща и силна, не със звук.
Картини истински ще виждаш
и ще усещаш, все едно си тук.

Героят, главният, е странник.
Живее във един измислен свят.
Читателя, дори писателят - бездарник
не могат нивга да го разберат.

И ти навярно смисъла ще търсиш.
Но защо???

Нима не може тази книга
да е объркана като света?
Ако ти омръзне - казваш стига,
затваряш я и влизаш в свойта самота.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...