Като прочетена, ненужна книга
сега се чувства моята душа.
Докато я четяха, имаше интрига.
Сега заглавието е "Самота".

Във страниците, толкова различни,
макар съвсем еднакви по формат
не ще намериш реплики излишни,
а чувства странни те ще ти дадат.

Четейки, музика ще чуваш.
Омайваща и силна, не със звук.
Картини истински ще виждаш
и ще усещаш, все едно си тук.

Героят, главният, е странник.
Живее във един измислен свят.
Читателя, дори писателят - бездарник
не могат нивга да го разберат.

И ти навярно смисъла ще търсиш.
Но защо???

Нима не може тази книга
да е объркана като света?
Ако ти омръзне - казваш стига,
затваряш я и влизаш в свойта самота.