1 nov 2015, 0:22

Към далечни светове

  Poesía
605 0 7

Към далечни светове

Като два водопада, а пяната ни задушава.
Чудо на природата или дете на мисълта.
Стичат се мечтите, а бодящо силна красота оставя
светла диря в погледа към вечността.
Музика от звездопади, полумъртви звездобройци.
Сблъсък на случайно случени съдби.
Оплетена във светлина. Припяване. А мой си.
И пръските ни къпят в красиви светлини.

Грохот. И треперещ глас. Омаяна, пристава
нощ уханна на лъщящите лъчи.
Намерено дете. Отсечен къс забрава.
Усмивката на вечността объркан пъзел си реди.
Вяра. Силна вяра. Че намереното търси се.
Отърсва от перата си сълзящи градове.
А мигла тихо плава. И чака да я духнеш.
Прегръщам те и стискам силно. Към далечни светове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Валери? Ще си призная, че половината ти коментар не го разбрах, дано не ми се сърдиш. Май стихчето не заслужава чак такова внимание, не мислиш ли? Благодаря ти все пак.
  • Благодаря за критиката Но „градове“ определено исках да е „градове“ тук.
    За човек, който търси баланс и стил, с почти никакъв опит... Знам, че може и по-добре Не разбирам от рими, Валери. С времето дано поетичният ми слух се поизостри, за да мога действително съзнателно да придавам определена форма на един стих. Засега си пиша на усещане. С опити се учи, нали?
  • Благодаря ви! Благодаря на всички за милите думи
  • Не спирай да гледаш към далечните светове! И нека Светлината и Вярата бъдат с Теб!
  • Много красива линия на емоции и динамичност на чувствата. Хареса ми. Поздрав!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...