Към далечни светове
Към далечни светове
Като два водопада, а пяната ни задушава.
Чудо на природата или дете на мисълта.
Стичат се мечтите, а бодящо силна красота оставя
светла диря в погледа към вечността.
Музика от звездопади, полумъртви звездобройци.
Сблъсък на случайно случени съдби.
Оплетена във светлина. Припяване. А мой си.
И пръските ни къпят в красиви светлини.
Грохот. И треперещ глас. Омаяна, пристава
нощ уханна на лъщящите лъчи.
Намерено дете. Отсечен къс забрава.
Усмивката на вечността объркан пъзел си реди.
Вяра. Силна вяра. Че намереното търси се.
Отърсва от перата си сълзящи градове.
А мигла тихо плава. И чака да я духнеш.
Прегръщам те и стискам силно. Към далечни светове.
© Йоана All rights reserved.
Ще си призная, че половината ти коментар не го разбрах, дано не ми се сърдиш. Май стихчето не заслужава чак такова внимание, не мислиш ли? 
