Към далечни светове

1.11.2015 г., 0:22 ч.

Поезия

469 0 7

Към далечни светове

Като два водопада, а пяната ни задушава.
Чудо на природата или дете на мисълта.
Стичат се мечтите, а бодящо силна красота оставя
светла диря в погледа към вечността.
Музика от звездопади, полумъртви звездобройци.
Сблъсък на случайно случени съдби.
Оплетена във светлина. Припяване. А мой си.
И пръските ни къпят в красиви светлини.

Грохот. И треперещ глас. Омаяна, пристава
нощ уханна на лъщящите лъчи.
Намерено дете. Отсечен къс забрава.
Усмивката на вечността объркан пъзел си реди.
Вяра. Силна вяра. Че намереното търси се.
Отърсва от перата си сълзящи градове.
А мигла тихо плава. И чака да я духнеш.
Прегръщам те и стискам силно. Към далечни светове.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

limeruna (Йоана)

2015-11-07T20:27:04+02:00

Валери? Ще си призная, че половината ти коментар не го разбрах, дано не ми се сърдиш. Май стихчето не заслужава чак такова внимание, не мислиш ли? Благодаря ти все пак.
limeruna (Йоана)

2015-11-06T18:13:12+02:00

Благодаря за критиката Но „градове“ определено исках да е „градове“ тук.
За човек, който търси баланс и стил, с почти никакъв опит... Знам, че може и по-добре Не разбирам от рими, Валери. С времето дано поетичният ми слух се поизостри, за да мога действително съзнателно да придавам определена форма на един стих. Засега си пиша на усещане. С опити се учи, нали?
limeruna (Йоана)

2015-11-06T17:43:20+02:00

Благодаря ви! Благодаря на всички за милите думи
muhaninja (Кирил Ганчев)

2015-11-03T18:32:58+02:00

Не спирай да гледаш към далечните светове! И нека Светлината и Вярата бъдат с Теб!
inakrein (Илияна Каракочева)

2015-11-01T17:17:15+02:00

Много красива линия на емоции и динамичност на чувствата. Хареса ми. Поздрав!
Burns

2015-11-01T00:42:58+02:00

Хубаво усещане рисуваш
vega666 (Младен Мисана)

2015-11-01T00:39:52+02:00

Зашеметяваща образност. Рядко срещаща се. Особено силно съм впечатлен от редовете:

"Намерено дете. Отсечен къс забрава.
Усмивката на вечността объркан пъзел си реди.
Вяра. Силна вяра. Че намереното търси се.
Отърсва от перата си сълзящи градове.
А мигла тихо плава. И чака да я духнеш.
Прегръщам те и стискам силно. Към далечни светове."

Те са буквално помитащи душата! Поздравление, Лимеруна, радвам се, че се завърна с много силна и вдъхновена поезия и ти пожелавам да държиш все така високо нивото на поетичната летва. Лека вечер и хубава неделя от мен!