28 jul 2006, 22:13

КЪМ ДОМА

  Poesía
920 0 3


 

 

 

                             КЪМ ДОМА

 

Където клони ниски

с бодлите я докосват,

         тя кърви

със чиста бяла пяна.

           

                      Реката на Търпението

                      тече в горите на Страха,

   но някъде напред

морето я очаква...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Симеонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Реката на Търпението
    тече в горите на Страха,
    но някъде напред
    морето я очаква...

    Да, Руми е права - има замисъл стиха ти. Добре дошъл, Краси.
  • На мен ми хареса, има замисъл! И не всичко трябва да се облича в рима, за да е поезия! Да уважаваме различните, защото снощи забравихме да кажем "Добре дошъл" на Краси и превърнахме коментарите под неговото вдъхновение във форум. Днес виждам, че е изтрито и слава богу, защото беше грозно. Здравей Краси и добре дошъл! Пиши, а ние ще те четем.
  • Много хубаво!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...