Jul 28, 2006, 10:13 PM

КЪМ ДОМА

  Poetry
917 0 3


 

 

 

                             КЪМ ДОМА

 

Където клони ниски

с бодлите я докосват,

         тя кърви

със чиста бяла пяна.

           

                      Реката на Търпението

                      тече в горите на Страха,

   но някъде напред

морето я очаква...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Симеонов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Реката на Търпението
    тече в горите на Страха,
    но някъде напред
    морето я очаква...

    Да, Руми е права - има замисъл стиха ти. Добре дошъл, Краси.
  • На мен ми хареса, има замисъл! И не всичко трябва да се облича в рима, за да е поезия! Да уважаваме различните, защото снощи забравихме да кажем "Добре дошъл" на Краси и превърнахме коментарите под неговото вдъхновение във форум. Днес виждам, че е изтрито и слава богу, защото беше грозно. Здравей Краси и добре дошъл! Пиши, а ние ще те четем.
  • Много хубаво!

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...