28 июл. 2006 г., 22:13

КЪМ ДОМА

919 0 3


 

 

 

                             КЪМ ДОМА

 

Където клони ниски

с бодлите я докосват,

         тя кърви

със чиста бяла пяна.

           

                      Реката на Търпението

                      тече в горите на Страха,

   но някъде напред

морето я очаква...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Симеонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Реката на Търпението
    тече в горите на Страха,
    но някъде напред
    морето я очаква...

    Да, Руми е права - има замисъл стиха ти. Добре дошъл, Краси.
  • На мен ми хареса, има замисъл! И не всичко трябва да се облича в рима, за да е поезия! Да уважаваме различните, защото снощи забравихме да кажем "Добре дошъл" на Краси и превърнахме коментарите под неговото вдъхновение във форум. Днес виждам, че е изтрито и слава богу, защото беше грозно. Здравей Краси и добре дошъл! Пиши, а ние ще те четем.
  • Много хубаво!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....