purko59 (Ангел Веселинов)
445 3015
1 may 2012, 19:10

Към доволните 

  Poesía
504 0 10

 

 

КЪМ ДОВОЛНИТЕ

 

Понякога съдбата прекалява със приумиците,

не се пести ни в лошо, ни в добро,

тогава се изгубва безвъзвратно улицата,

по която се завръщах в моя роден дом.

 

Сега вървя унесен, напосоки,

без зрение, без слух, без мисъл. Ей така.

Не виждам радост, нито чувам болка,

с изпепелена и премръзнала душа.

 

Дали е зима, пролет, лято, есен –

все едно: на нещо е внезапен край.

А ти, доволнико, не ме поглеждай,

не погубвай малкия си Рай!

 

Аз моята несрета ще я преживея,

но ти избягвай да се срещаш с нея!

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??