Към духа на Дякона

Къде си, Левски, да видиш

и правдата да дириш

сред хора възвисени 

и от парите обсебени.

Ти запомни ги добри,

хрисими в твоите очи.

Пред тебе скланяха главата,

клеха се в името на свободата.

Няма го, брате, това поколение, 

готово да иде на заколение. 

Сегашното през нощта дори

лъже, краде и трупа пари. 

Пред паметника ти голям

застава, без да го е срам, 

и с венци и букети цветя

си измива гузното от съвестта. 

В речта си пред народа

говори за правда и свобода. 

И на приема с чужди гости 

пие за "Бог да те прости".

Апостоле, аз зная,

ти вярвал си до края, 

че след края на борбата

ще бъде правда на земята. 

За сегашната ли крива правда, 

български патриоте,

в неравна борба 

си даде ти живота?