6 ago 2005, 13:05

Към мен…

  Poesía
1.4K 0 1

 

Аз свикнах вече да забравям

и странно чувство- още не боли.

Сърцето си на другите раздавам

безчувствена към себе си дори.

 

И-странно чувство- мога да прощавам,

щом  чувствата на пепел изгорят,

в жаравата по-силна ставам

и чакам чувства пак да се родят

 

И-странна мисъл- искам самотата,

когато всички други отрекат,

когато виждам празнината на сърцата,

когато думите и мислите мълчат.

 

И-странна мисъл- няма да обичам,

щом никой не обича мен!

В светът студено-безразличен

към тихият ми вечен плен…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дени Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • благодаря за оценката и за пожеланието радвам се,че ти е харесало

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...