6 авг. 2005 г., 13:05

Към мен…

1.4K 0 1

 

Аз свикнах вече да забравям

и странно чувство- още не боли.

Сърцето си на другите раздавам

безчувствена към себе си дори.

 

И-странно чувство- мога да прощавам,

щом  чувствата на пепел изгорят,

в жаравата по-силна ставам

и чакам чувства пак да се родят

 

И-странна мисъл- искам самотата,

когато всички други отрекат,

когато виждам празнината на сърцата,

когато думите и мислите мълчат.

 

И-странна мисъл- няма да обичам,

щом никой не обича мен!

В светът студено-безразличен

към тихият ми вечен плен…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дени Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • благодаря за оценката и за пожеланието радвам се,че ти е харесало

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...