Аз свикнах вече да забравям

и странно чувство- още не боли.

Сърцето си на другите раздавам

безчувствена към себе си дори.

И-странно чувство- мога да прощавам,

щом  чувствата на пепел изгорят,

в жаравата по-силна ставам

и чакам чувства пак да се родят

И-странна мисъл- искам самотата,

когато всички други отрекат,

когато виждам празнината на сърцата,

когато думите и мислите мълчат.

И-странна мисъл- няма да обичам,

щом никой не обича мен!

В светът студено-безразличен

към тихият ми вечен плен…