dally (Цвета Лазарова)
39 91
29 dic 2006, 10:07

Към мен 

  Poesía
577 0 3
Заминах си и ти остана сам.
Заминах си и сега не знам -
дали ако се върна, ще ме чакаш там, където те оставих.
Заминах си и ти остана сам.
Заминах си и плача аз - без дъх останала.
Заминах си и ти не можеш да ме утешиш.

Отворих аз за миг очи
и образ през сълзите си видях.
Не можех ясно да го видя,
но за миг сърцето ми трепна.
Почувствах как някой ме вдига на ръце.
Доловила аромата нежен,
отпускам аз глава на твойто рамо.
Сълзите ми спират -
сгушена в твоите прегръдки.
Целуваш ме - 
и болката, и страха отлитат за миг.
Полагаш ме и тихо лягаш до мен.
Прегръщаш ме и заспиваш спокоен,
че отново съм до теб.

© Цвета Лазарова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Всичко се преодолява, трябва да бъдем само по-позитивно настроени
  • да така е но всяка раздяла те и мотивира да преодолееш болката и страха от нова връска
  • Всяка раздяла е трудна. Не ти остава нищо друго, освен да мечтаеш да следващата ви среща.
Propuestas
: ??:??