Цветните витражи на съня ти
отразяват сенките на твоите мисли.
А в тях отново съм аз като прокоба,
макар табу да съм за разума.
Навестявам те всяка вечер все същата
и те опивам със сладка отрова.
А през деня объркана опитвам да намеря
в очите ти следа, че в теб съм още... жива.
Но нищо не виждам зад хладната маска,
а отвътре душата крещи изтерзана...
Обръщам се и тръгвам разплакана
към някой, който не се страхува да обича.