Цветните витражи на съня ти
отразяват сенките на твоите мисли.
А в тях отново съм аз като прокоба,
макар табу да съм за разума.
Навестявам те всяка вечер все същата
и те опивам със сладка отрова.
А през деня объркана опитвам да намеря
в очите ти следа, че в теб съм още... жива.
Но нищо не виждам зад хладната маска,
а отвътре душата крещи изтерзана...
Обръщам се и тръгвам разплакана
към някой, който не се страхува да обича.
© Таня Атанасова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
