10 янв. 2008 г., 11:12

Към някой, който не се страхува...

842 0 19

Цветните витражи на съня ти

отразяват сенките на твоите мисли.

А в тях отново съм аз като прокоба,

макар табу да съм за разума.

 

 

 

 

Навестявам те всяка вечер все същата

и те опивам със сладка отрова.

А през деня объркана опитвам да намеря

в очите ти следа, че в теб съм още... жива.

 

 

 

Но нищо не виждам зад хладната маска,

а отвътре душата крещи изтерзана...

Обръщам се и тръгвам разплакана

към някой, който не се страхува да обича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Атанасова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • с удоволствие 4ета написаното от теб!страхотно!поздрав!
  • Обръщам се и тръгвам разплакана
    към някой, който не се страхува да обича.
    ...
    Аз знам, че ще го намериш!
  • Благодаря ви, приятели!Елица, аз никога не съм търсила рима, защото смятам, че едно стихотворение е стойностно и без нея.А ритъма никога не мога да го постигна.Мерси наистина за критиката, но няма да мога да се поправя, вече си имам изграден начин на писане.
  • Да,който не се страхува да обича има и обич.Прекрасно е,мила!
  • Поздравления, Таня !!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...