10 abr 2008, 8:03

Към парламента гняв се вдига

  Poesía » Civil
907 0 6
"Език свещен на моите деди..."
Нима от него днеска няма нужда?
Да го затрие пожела Лютфи,
дори и в парламента го обсъждат...

И като гарвани душите ни кълват
безпринципни и алчни депутати.
Готови са писмеността да отрекат,
без много шум и медийни дебати.

От Златния ни век остава мит
и скоро никой няма да се сеща,
ако езикът роден е затрит...
Обричат ни на бъдеще зловещо.

Народе! Нека кажем свойто НЕ!
Светите Братя нека защитиме!
Без писменост сме всъщност без нозе,
България с това ще заличиме!

"Език свещен на моите деди..."
пред финикийски знаци не трепери!
Ще имаме ли "Светли бъднини"?
Спасението нека си намерим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Йорданов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво!
    То гневът някой ден...
    ще им се изсипе върху главите прости...
    с обич, поете.
  • Горещо аплодирам силната ти гражданска позиция, Вальо! Поздравления!!!
  • Нека кажем своето НЕ и подпишем петицията!!!
    Аплодирам стиха ти!
  • Народе! Нека кажем свойто НЕ!
    Светите Братя нека защитиме!
    Без писменост сме всъщност без нозе,
    България с това ще заличиме!
    Подкрепям те и силно аплодирам!
  • Докато има хора, които пишат като теб, едва ли ще се загуби езика ни и неговата звучност. Поздравления!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...