14 ago 2011, 15:57

Към поезията

  Poesía
580 0 0

КЪМ ПОЕЗИЯТА

 

Исках любов, но тя ме отмина.

Търсех взаимност - тя не е за мен.

Ти, Поезийо, една ми оставаш-

смисъл, утеха в сетния ми ден.

 

С теб ще лягам, с тебе пак ще ставам,

сънищата мои ти ще ми красиш.

Грижи и тревоги на тях ще оставям,

ръката ми сигурна ти ще държиш.

 

И аз ще напиша свойта поема,

с мигове светли и радостни дни,

с болката от любов несподелена,

безсънните нощи и горки сълзи.

 

Ти ще ми бъдеш и светла надежда.

Стиховете мои - свидни чеда.

Тъй слънце през мъгла гъста поглежда,

хората кара да вдигнат чела.

 

Поезийо моя, поезийо драга,

не ме оставяй в нерадостен ден.

Със тебе ще бъда и - за награда -

сърцето горещо приеми от мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анка Келешева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...